Местоположение

В средата на дунавската равнина, на 38 км северозападно от старата столица на България Велико Търново и на 8 км северно от гр. Павликени се намира малкото, но с многовековна история село, наричано някога Патрéшица, а сега Патрéш.

Село Патрéш е разположено в гънките на три ниски вълнообразни хълма, прорязани от двете рекички, които под селото дават началото на малката река Елия, вливаща се на изток в р.Янтра. Нарича се р.Елия, защото тече по ниското, по елията.

Споменатите рекички са голямо богатство за селото. Около тях бликат бистри и студени извори, построени са каменни чешми и кладенци. В миналото водите на тези рекички напояваха селските зеленчукови градинки и въртяха воденичните камъни на шест мелнички-долапкини. От друга страна, тези рекички разделят селото на три махали: северна, средна и южна. Северната махала се нарича Баташка. Махалата, намираща се между двете рекички, се нарича Средна. Тя е най-старинна. Южната махала се нарича Дъскотска.

Патрешкото землище представлява вълнообразна равнина и площта му е 27,23 кв.км. Характерни са трите ниски хълма, които се простират в посока на изток-запад, като се разширяват на запад и стават по-високи. В землището на селото са известни 21 могили. Те са разположени по билата на трите хълма.

Две са главните шосета, които прекосяват землището на с.Патреш – едното свързва гр.Павликени с гр.Свищов, а другото се отклонява на изток през с.Патреш за гр.Полски Тръмбеш.

Шосето Павликени – Патреш – П. Тръмбеш (републикански път 502) е работено през 1914/15 г. Шосето е строено през 20-те години, ремонтирано през 30-те и 40-те години. Асфалтирано е през 1964 г. През 2015 г. се извърши частичен ремонт. А през 2016 г. цялостен.

Землището на с.Патреш, което се намира в северния централен регион, се характеризира с умереноконтинентален климат. Зимата е студена, а лятото горещо. В края на есента и през зимата духа северозападния вятър, наречен „Дунавец“. През месеците ноември и декември духа северният, наречен „Дерибивол“, защото на този вятър не издържали дори и кираджийските биволи. По-рядко духа югоизточният, наречен „Топляка“. Най-постоянен е западния „Горняка“, а източния „Долняка“ духа по-рядко.